Процесът на костен метаболизъм е многостранен, многопластов, с участие на множество фактори (хормони, цитокини, витамини, растежни фактори и други), което налага провеждането на задълбочени комплексни проучвания при всички ревматологични заболявания за ролята на различни маркери.
Остеокалцин е един от основните маркери за костен метаболизъм, открит сравнително скоро – 1975 г. Представлява неколагенов протеинов хормон, намиращ се в костите и в зъбния дентин. Синтезът му е в зависимост от нивото на витамин К. Особено важно значение има при пациенти с анкилозиращ спондилит – болест на Бехтерев, спондилоза, подагра и дифузна идиопатична скелетна хиперостоза.
Но действията му не се изчерпват само до връзката с костния метаболизъм. Остеокалцинът влияе и на мастната обмяна като действа върху бета-клетките на панкреаса, стимулирайки ги да освобождават повече инсулин, както и върху мастните клетки, стимулирайки ги да синтезират хормона адипонектин, който повишава чувствителността на клетките към инсулин.
Има отношение към миоцитите, помагайки им да осигурят енергийната си активност чрез действие върху цитоплазмени биохимични цикли и обмени, като по този начин благоприятства увеличаване на физическия капацитет на организма.
Остеокалцин влияе и върху репродуктивната способност на мъжете, стимулирайки биосинтеза на тестостерон от клетки на тестисите, оказвайки влияние върху мъжкия фертилитет в една или друга степен.
Тъй като остеокалцин се синтезира от остеобласти, той се използва като маркер за процеса на костообразуване. Установено е, че по-високите серумни нива на остеокалцин добре корелират с увеличаването на костната минерална плътност по време на лечение на остеопороза. Нещо повече, различни автори препоръчват остеокалцин да се използва като предварителен биомаркер за ефективността на костообразуващата терапия. В сегашния етап изследването на серумното му ниво се препоръчва при случаи на нарушения в развитието на костите, при съмнение за остеопороза и метастази.
Установено е, че средните стойности на серумния остеокалцин нарастват с годините при болнитe с анкилозиращ спондилит и дифузна идиопатична скелетна хиперостоза с бързо темпо, докато при болните със спондилоза нарастването е по-бавно.
На какво се дължи увеличаването на серумния остеокалцин при болни с анкилозиращ спондилит и дифузна идиопатична скелетна хиперостоза е трудно да се прецени. Предполага се, че може да е резултат на поредица от събития, в основата на които стои увредата на гръбначния стълб (остеопороза, компресионни фрактури, хиперинсулинемия при метаболитни заболявания и други), при което се намалява здравината на прешлените и организмът по някакъв механизъм (най-вероятно невро-ендокринен-цитокинов) повишава синтеза на серумния остеокалцин от остеобластите, за да се формира протективно повече костно вещество и така организмът да се адаптира към новите промени.
Една част от новосинтезираният остеокалцин е свободна в кръвта, друга част е свързана с костния матрикс. Синтезът му се регулира от калцитриола. При излседване се взема венозна кръв, сутрин, на гладно.
При оценката на състоянието на момичета се използва информация за фазата на нейния менструален цикъл. Остеокалцинът бързо се повишава преди менструация, в края на лутеалната фаза. При бременни жени обикновено не се диагностицира повишен остеокалцин, тъй като той е стабилно понижен.
Leave a comment